Aлбания на Олимпийските игри: без медали, но със силен дух

05/09/2008

Aлбанските спортисти показаха възможностите си в Пекин, но липсата на адекватна спортна програма в страната им попречи да се качат на подиума за медали, пишат блогерите.

От Болкънблогс за Southeast European Times -- 05/09/08

Помела Бегай от Албания реагира след опит на състезание по вдигане на тежести за жени, категория 58 кг на Олимпийските игри в Пекин. [Гети Имиджис]

Aлбанците нямаха шанс да чуят националния си химн по време на церемониите по връчване на медали на Олимпийските игри в Пекин. Страната изпрати 27 спортисти на игрите, най-многобройния отбор досега, но нито един от тях не се изкачи на подиума. Някои бяха само на крачка от медалите. Борецът Сахит Прицзрени имаше потенциал, но загуби на 1/8 рунд от своя опонент от Казахстан, Базар Базаргунев.

При вдигането на тежести за жени Ромела Бегай завърши шеста. Макар че резултатът не й стигаше за медал, тя показа издържливост и дух. След като вдигна успешно 118 кг в дисциплината до 58 кг, тя изненада съдиите и зрителите като направи стойка на ръце.

В добре известния форум peshku pa uje , блогерът Бленди показа снимка от вече известния филм. Наистина както коментира Toni в същия блог, Бегай има основания за ентусиазъм. "Всички ние трябва да се гордеем с нея. Тя е само на 21 години, а е шеста в света", пише Тони.

Арб е съгласен. "Тя направи стойката с ръце след последното си вдигане, което бе много симпатичен жест и цялата публика я поздрави. "Но shqipe@ou не харесва тази проява. "Струва ми се преувеличено", пише тя. "Тя не получи медал, но въпреки това направи стойката с ръце. Жал ми е за нея."

За друг блогер важното е, че спортистите са направили всичко по силите си. "Поздравления за всички албански спортисти, които участваха в Олимпийските игри Пекин 2008", пише Endrjus. "Макар че не спечелихме никакъв медал, ценя техните усилия."

Baba добавя: "Тези спортисти са гордост за страната ни. Те могат да постигнат международни стандарти, но винаги трябва да сблъскат със старомодния манталитет, от който не може да се отърве нашето правителство."

Отново в peshku pa uje, статия от Фатос Лубона изтъква липсата на интерес в спорта сред албанската младеж. Днес в Албания вече няма големи спортисти като Фагу, Руши, Пано, Бонати и Агалиу, пише авторът. А това не е никаква изненада, добавя той, като се имат предвид стотиците други дейности, които привличат албанската младеж.

"Имаме стотици места за хазарт, но не и спортни игрища, стотици кафенета, но само няколко спортни центрове", пише Лубона, обвинявайки за положението Министерството на културата, туризма и спорта, както и Министерството на образованието.

Някои са съгласни. "Отношението на Лубона към въпроса е правилно, но аз предвиждам, че с използването на спортните игрища за строежи и липсата на инвестиции в спорта за млади хора, бъдещето на различните спортове в Албания ще се влоши още повече", пише Pjerr Thomas.

Интересът на младежите към барове и кафенета вместо към спорта "има своите корени в това, което предлагат медиите", пише ThoughtPolice. Медиите, добавя той, предлагат много малко програми, които стимулират младите хора да се заемат активно със спорт.